ПРИБЪ̀РЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от прибързвам. — С водата и с жената прибързване не бива! Ще ти избяга! — каза бай Шекир. Бл. Димитрова, ПКС, 414. Чучаргов стана. Той веднага се разкая за това прибързване, защото останалите не мръднаха. Ив. Вазов, Съч. IX, 181. Какво печели например г. Церковски, като печата песни .., за обработването на чиито хубави мотиви е попречило само нехайството му и прибързването му да ги види печатани. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 255.