ПРИВА̀РДВАМ, -аш, несв.; прива̀рдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остар. и диал. Причаквам, издебвам. Къньо си спомни, че беше чувал за разбойника, който привардваше търговците по пътищата. Кл. Цачев, ГЗ, 150. Тези двама се наговориле да привардят Ценка, като си отива, и да го бият. Т. Влайков, Съч. III, 243. Подир някой ден, кат заминувала из пътя по онези места пощата, хайдутите я привардили и я бастисали. СбНУ XXIX, 201.
2. Остар. и диал. Предпазвам. Ципата на пъпката го [памука] привардва от влиянието на въздухът и на прахът. Ч, 1874, бр. 2, 60. Това приятно занятие [рисуването] не само че ще ги [учениците] привардва от много и разни изкушения и попълзовения, .. но еще изостря умът и облагородява душата. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 9. Тровилото .. от чловек, сипан така, ако ся пренесе на друг здрав, има същата мощ и сила да привардва за втори път от сипаница. Лет., 1874, 80.
3. Диал. Попазвам, повардвам (Н. Геров, РБЯ). привардвам се, привардя се I. Страд. от привардвам. Все е умно да ся привардват здравите деца от болните. Лет., 1871, 134. II. Взаим. от привардвам. Нали сме комшии, трябва да са привардваме един други и да си казваме както доброто, тъй и лошото. Нар. прик., СбНУ XXIX, 179.
ПРИВА̀РДВАМ СЕ несв.; прива̀рдя се св., непрех. Диал. Попазвам се; повардвам се. Ето я и Снежанка [кравата] — .. страхливо се привардва от околните крави и преживя. И. Волен, МДС, 191. Другите оставиха развързани колите, дотичаха, ала все се привардваха настрани, като гледаха желязната вила в ръцете му и разширените му очи. Н. Нинов, ЕШО, 55. Затова трябваше всякога да скърби, като гледаше, че никой не иска да има с него сношение, зачтото ся всекий боеше и привардваше от него. С. Радулов, НД, 91.