ПРИВА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Частен, личен. От един лист, който излиза в Белгия, съобщават .. новини няколко приватни писма, кои говорят за тези същи работи. БДн, 1875, бр. 7, 26. В Презбург е бил приватен учител, а след две години станал професор в сръбската гимназия в Нови Сад. Д. Маринов, ИБЛ [еа].

— От лат. privаtus през нем. privat.


Източник: Речник на българския език (онлайн)