ПРИВЀЗВАМ, -аш, несв.; привѐжа, -еш, мин. св. привѐзох, св., прех. Диал. Привързвам. Там тя набрала няколко китки, везала ги с червен вълнен конец, привезала на тях по една малка монета и раздала ги на гостите. Л. Каравелов, Съч. II, 90. Нашият семейни живот, който привезва детето в някаква степен към бащата и към майката, ни ся чини дотолкова естествен, щото нас зачудва сяко друго понятие, което няма сходство с нашите нрави. Знан., 1875, бр. 18, 278. Бързо срипна краля Андреаша, / бързо срипна от враного коня / и си коня за порти привеза, / и си влезна у ладни меани. Нар. пес., СбНУ XLIV, 20. привезвам се, привежа се страд. и възвр.
ПРИВЀЗВАМ СЕ несв.; привѐжа се св., непрех. Диал. Привързвам се.