ПРЍВЕЧЕР, -та̀, мн. -и ж. и (остар.) м. 1. Времето непосредствено преди вечерта; надвечер. В стаята се прокрадваха първите сенки на пролетната привечер. Д. Спространов, С, 8. Де са незабравимите привечери край морето, когато далечината се прибулва в сумрак и денят неусетно потъва в разлюлените води? Ст. Дичев, ЗС I, 243. Богатото угощение и приятната обстановка в заведението създадоха хубаво настроение чак до привечерта. К. Константинов, П, 66. Една привечер старият професор надникна в стаята ми и съобщи, че му е дошъл на гости някакъв далечен сродник. Св. Минков, ПК, 4. Какво мило и светло чувство изпитах, когато за пръв път наближих това непознато, но хубаво селце през тихия летен привечер! Ив. Карановски, Разк. I, 76-77.
2. Като нареч. Само ед., нечленувано. Малко преди да настане вечер; надвечер. През деня помагаше в къщната работа, а привечер отиваше за вода от чешмата. К. Петканов, ОБ, 84. Привечер плисна силен дъжд и всичко се изпокри и стаи. Г. Караиванов, П, 45. В Девин пристигнахме едва привечер. Пътят беше толкова красив, че се спирахме на всяка крачка. Н. Стефанова, РП, 96. Пристигнах в Берлин късно привечер, уморен от близо осемчасовото летене със самолета. Др. Асенов, СВ, 19.