ПРИВЕЧЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до привечер (в 1 знач.). В привечерния час, забулени от мъгла, сивите къщи на Петроград се сливаха в тъмен коридор. Е. Йончева, ЗГ, 141. Разстлаха се модри сенки, сенките избледняха и сив, привечерен здрач пропълзя над земята. Д. Спространов, ОП, 232. В привечерната дрезгавина жаравата на двете огнища приличаше на оранжеви туфи игличина. Г. Мишев, ЕП, 12. Привечерен сумрак.