ПРИВЗЀМВАМ и ПРИЗЀМВАМ, -аш, несв.; привзѐма, -еш, мин. св. привзѐх, прич. мин. св. деят. привзѐл, прич. мин. страд. привзѐт и призѐма, -еш, мин. св. призѐх, прич. мин. св. деят. призѐл, прич. мин. страд. призѐт, св., прех. Остар. и диал. Вземам допълнително; довземам. — Ех, земите рибава и маслово, да напрайте един ручек арен; ако не втасфит нешчо, приземите, що да йе напрайте по-арно! Нар. прик., СбНУ XXIX, 196. привземвам се, привзема се, приземвам се, призема се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)