ПРИВЍВАМ1, -аш, несв.; привѝя, -ѝеш, мин. св. привѝх, прич. мин. страд. привѝт, св., прех. Диал. 1. Завивам2, навивам1, завинтвам. После изважда .. друга копаня, пълна с разновидни клещи, едни малки, като онези, с които шивачите прививат копчета. Ив. Вазов, Съч. VI, 171.
2. С добро привличам, спечелвам някого, накарвам го да се намира, навърта около мене, да се привърже към мене; коткам, прикотквам, къткам. Нека си се радват тие на своето добро, а пък тя да си гледа недъгавото чедо, да си привива Неда. Т. Влайков, Съч. II, 260. прививам се, привия се страд. На място такава дълга цев употребляват друга, свита на три колена. Такава цев ся привива на цевта, през която минува въздухът. Н. Геров, ИФ, 149.
ПРИВЍВАМ СЕ несв.; привѝя се св., непрех. Диал. Събирам се, прибирам се с някого, заживявам с някого. Сега ще си се привие тя тихичко и спокойничко с Неда, пък Койчови да си живеят, както ги Господ научи. Т. Влайков, Съч. II, 259.
ПРИВЍВАМ2, -аш, несв.; привѝя, -ѝеш, мин. св. привѝх, прич. мин. страд. привѝт, св., прех. Остар. Книж. Присаждам. прививам се, привия се страд.
— От рус. прививать.