ПРИВЍВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от прививам1 и от прививам се.

ПРИВЍВАНЕ2 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от прививам2 и от прививам се; присаждане. На едно растение може да ся присади друго еднородно растение и това ся нарича присаждане или прививане. Д. Мутев, ЕИ, 90.


Източник: Речник на българския език (онлайн)