ПРИВИДЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Въображаем, недействителен образ, който се привижда някому; видение, призрак. Славка го [геранилото] погледна и кой знае защо ѝ се стори, че то е бесило, на което вместо дървената кофа виси обесен Кирил. Но това привидение не я изплаши. Ст. Марков, ДБ, 418. Види се, сред неприветната действителност и безсънни нощи, пълни с безпокойни мечти и кошмарни привидения, него ще спохождат нерядко и хубави сънища. П. П. Славейков, ЕП 1907, 7. Намервало са и такваз пасмина хора — Дон Кишотовци, които друга по-важна работа немат, освен с привидения да са сражават! Г, 1863, бр. 4, 32. Откъснал вътрешните си очи / от привидения непоносими, / изправя се. К. Христов, ППож., 46.
2. В мистичните представи — безплътен образ, обикн. дух на умрял, който се явява на някого по свръхестествен начин; призрак. Тук не иде никой... има страх повече от привидения, нежели от човеци. Ив. Вазов, Съч. XII, 28. Техният [на бразилците] католицизъм е изостанала от миналото традиция, каквато е, да кажем, традицията у англичаните да притежават замъци и къщи с привидения. Св. Минков, ДА, 71. Не чу почукването на вратата и когато дъщеря му застана до рамката ѝ, той се сепна, сякаш пред очите му стоеше привидение от друг свят. А. Гуляшки, ДМС, 29. В стиховете му [на Хайне] се отразява всичко, що буди страх и ужас. Тук добиват плът русалки, планински духове и привидения. БР, 1930, кн. 7, 221.