ПРИВЍКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от привиквам1 и от привиквам се. Каруцата захлопа по неравния път и запраши след себе си. Отстрани се зачуха привиквания. Ст. Чилингиров, РК, 120. Убийците на Цезаря тържествено тръгнали по Римските улици с вик: „Умре тиранинът! Градът е свободен!“. Народът са уплашил, но не са отзовал на привикването. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 349.
ПРИВЍКВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от привиквам2 и от привиквам се; свикване, навикване1. Привикването към общежитие се състои в това, да се приучиш да бъдеш сам със себе си в денонощното присъствие на другите. Бл. Димитрова, ПКС, 21. Вече не разбираха думите му, макар на него да му се бяха сторили достатъчно ясни, по-ясни отпреди, навярно поради привикването на слуха. В. Константинов, П (превод), 66. Фашистката младеж получаваше възпитание, съответствуващо на “доктрината на въоръжената нация": физическа закалка, привикване към дисциплина. Ж. Желев, Ф, 143.