ПРИВЍКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); привѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. привѝкнат, св., прех. и непрех. Привиквам3; навикнувам. — Види се у дома ти е по-добре... при Стоян! — подигравателно рече Свилен .. — Човек привикнува!... Човешкото сърце се менява! Елин Пелин, Съч. I, 82. И зѐ и той да се завладява от мисълта на невяста Панчовица и той зѐ вече да привикнува към нея. Т. Влайков, Съч. II, 107. Изобщо конят е добро животно, .., повечето скоро привикнуват на ступана си и споделят с него и труд, и скръб, и радост. Пч, 1871, кн. 2, 24. привикнувам се, привикна се страд.
ПРИВЍКНУВАМ СЕ несв.; привѝкна се св., непрех. Остар. и диал. Привиквам2, свиквам, приучвам се; привиквам се, привикнувам. За да бъдем добри, не трябва да ся привикнуваме та да вървим по мечтанията си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 314.