ПРИВИЛЕГИРО̀ВАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Положение на привилегирован. Бяха успели [войниците] да си извоюват някаква привилегированост — често да прескачат до вкъщи, да излизат в града за било и не било. В. Нешков, Н, 258. Съзнанието и настояването за привилегированост обвързват църковната йерархия и администрацията с определено задължение, нямащо нищо общо със същността на религиозния институт. Култ., 2002, бр. 33, 4.