ПРИВЍЧКА ж. Навик (в 1 знач.); обичай. В последните десетина години неговият живот течеше по равна и гладка плоскост, ръководен от установени привички. Елин Пелин, Съч. II, 173. Тази своя привичка — на пиршество да подканя другите да сушат чашите си, а сам да се въздържа — спазваше упорито до края на последните си дни. А. Гуляшки, ЗВ, 77. Младите живееха по новому, но нали те не бяха сами? Старите все ги теглеха назад, връщаха ги към своите си привички, към своя ред. А. Гуляшки, СВ, 226. Изучила беше доста добре вкусовете, привичките и нравите на столичните висши и особено офицерски дами, опознала беше техните слаби страни и лесно можеше да им угажда и да им замазва очите. Т. Влайков, Мис., 1894, кн. VI, 236-237. Вредни привички.
◊ По привичка. В съответствие с обикновения, постоянния начин на действие, поведение при някаква ситуация; по навик. Господин Дермански спря на площада, до часовника, и се огледа, като притисна по привичка очилата си. Г. Райчев, ЗК, 14. Тахин бей .. оправи по привичка брадата си и с равен, малко напевен глас зачете присъдата. Д. Спространов, ОП, 384.
— От рус. привычка.