ПРИВНА̀СЯМ, -яш, несв.; привнеса̀, -ѐш, мин. св. привнѐсох, прич. мин. св. деят. привнѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Вмъквам, прибавям към нещо някаква нова, допълнителна особеност, характеристика, нюанс и под.; внасям. Човек възприема фактите такива, каквито са, като не привнася нищо от себе си и малко прибягва до догадки. Псих. X кл, 58. Какво е привнесъл той, сегашният Коца, към онова, което е научил от баща си, стария Коца, управител на Щипон? Нищо. Й. Вълчев, СКН, 387. От околните села най-весело и шумно било Княжево .. Оживление привнасяла с военната си музика настанената тук дружина. П. Мирчев, К, 47. Нашите списатели, възпитавани в чужбина, .. не са могли да са сдържат от да не привнесат [в писмовния език] някои чужди думи и изговори. Ч, 1875, кн. 5, 220. привнасям се, привнеса се страд. Композицията може и да се промени, могат да се жертвуват някои неща, други да се привнесат, да се махнат излишните факти. Ал. Гетман и др., СБ, 338. "Сега Гороломов ще прави избори!... Наистина имаше нещо битово в тия избори, в тях се привнасяха настроения и вражди, които често биваха много дълбоки.“ С. Казанджиев, СбАСЕП, 533.