ПРИВО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Диал. 1. Ремък за привързване на воището на ралото към ярема. Селянинът от Западна България различава на ралото 12 части (.., опашка, ралница, привой). Ст. Стойков, БД, 322.
2. Удебеление върху кожата на впрегатно животно, получено от претъркване, претриване (Н. Геров, РБЯ). Да хване волът привой от ярема. Н. Геров, РБЯ IV, 265.
◊ Не ми трябва от мечка привой; защо (що) ми трябва от мечка привой. Диал. Не искам да се захвана с нещо, което може да ми донесе неприятности, от което може да си изпатя.