ПРИВЪ̀РШВАНЕ ср. Отгл. същ. от привършвам и от привършвам се. След привършването на напрегнатата и еднообразна целодневна работа Станка грабваше месалчето си и хукваше навън. Г. Караславов, ОХ II, 607. Към привършването на вечерята се чу глъчка откъм вратника. К. Петканов, ЗлЗ, 118. Брашното е на привършване и трябва да искаме да ни се прати. Й. Йовков, ЧКГ, 27.