ПРИГЛА̀ШАМ1, -аш, несв. (диал.); приглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. и (рядко) прех. Пригласям1. От най-напред един я [песента] запя, после част от трупата я подхвана, после всичката, а след нея и самата публика взе да приглаша. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. Свиреше само Анчето с флейта соло, а другите само приглашаха. Ал. Константинов, БГ, 129. — Пусни му края, бе Дядка! Какъв си се омърлушил такъв .. Запей, аз ще приглашам. Елин Пелин, Съч. I, 21. Викна Димитър, засвири, / Милкана пее, приглаша. Нар. пес., СбВСт, 782. приглашам се, приглася се страд. приглашам си, приглася си възвр. и взаим.
ПРИГЛА̀ШАМ2, -аш, несв.; приглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Поканвам, повиквам, призовавам; пригласявам2. Приглашал в двореца си мисионерите из Вида със сичкият черковен блясък на католицизма. Знан., 1875, бр. 13, 198. Продавецът тръгнал към войниците, приглашал ги да си купят мекици. Л. Каравелов, Съч. V, 130. приглашам се, приглася се страд.