ПРИГЛА̀ШАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от приглашам1 и от приглашам се; пригласяне1. Исото състоеше в приглашане на псалта с едно проточено, безконечно мучене: а-а-а-а! Ив. Вазов, Съч. X, 165.
ПРИГЛА̀ШАНЕ2 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от приглашам2 и от приглашам се; поканване, повикване, пригласяване2.