ПРИГЛЀДВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пригледвам и от пригледвам се; приглеждане. Като стигнах на един край на острова, почудих ся като видях морето тихо .. След много пригледвания познах, че трябаше да го отдам на приливът на морето. П. Р. Славейков, РО (превод), 91.
— Друга форма: п р и г л я̀ д в а н е.