ПРИГЛЀЖДАМ, -аш, несв.; приглѐдам, -аш, св., прех. Остар. и диал. 1. Наглеждам (в 1 знач.); пригледвам. Без дом, без свои .. Никой не те приглежда, никой добра дума не ти казва. Й. Йовков, Ж 1945, 142. — Ами може ли тъй бре, айол! — кипна той. — Да имаш булче като фиданче и да няма кой да те пригледа вкъщи! Г. Караславов, Избр. съч. X, 103. Младият човек всякъде може да помине. И моми, и невести все ще го пригледат. Кр. Григоров, Р, 110. — Аз нямам никого, думаше си хаджи Вълко, имам само една жена и един син, който ме слуша и който ме приглежда. Ил. Блъсков, ПБ I, 56.
2. Поглеждам; пригледвам. Пригледа горе и долу: / отгоре иде циганка. Нар. пес., СбНУ XXII — XXIII, 92. Марко Кралевичин калеса / девер до невястата да се качи, / да се качи в позлатна кочия. / Майка му коги пригледала, / той немал ергенска премяна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 168.
3. Разглеждам, оглеждам, наблюдавам; пригледвам. Всички образовани държави изпратиха астрономически експедиции по различни страни на източна Азия, Австралия и по Тихий океан, за да би им било възможно да пригледат най-точно настаналите моменти на феномена. Лет., 1876, 98. Сватова и сватина длъжност е да пригледа дом девичин ощо от двора каква уредба има. Г. С. Раковски, П I, 101. Приближих тоя плод до очи си и добре пригледах неговия вид и цвят. Д. Попов, СбРС (превод), 47. Поведе една част от войската си и отиде да пригледа вътрешните си места на острова. П. Кисимов, ОА I (превод), 109.
4. Виждам, забелязвам; пригледвам. Сатирът пригледал, че человекът духа с уста на ръцете си. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 104. Друго похвално нещо, което пригледах в тия диваци, .., било и това; .. че тези диваци познаваха благонравието на срамежливостта. П. Кисимов, ОА I, 135. приглеждам се, пригледам се I. Страд. от приглеждам. II. Възвр. от приглеждам в 1 знач. На софрата в мъжката одая имаше и шишета с гроздова ракия .. Ариф шеташе, но и сам се приглеждаше. Б. Несторов, АР, 13. III. Взаим. от приглеждам в 1 знач. По нас хората са услужливи и се приглеждат един друг. Кр. Григоров, ОУ, 110. "Абе, най-сетне, българи сме, ще се пригледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце — ще помине човек.“ Ал. Константинов, БГ, 26.
ПРИГЛЀЖДАМ СЕ несв.; приглѐдам се св., непрех. Остар. и диал. Оглеждам се; пригледвам се. — Пригледа ли са ти из къщи? Видя ли онези килими, леганци, постелки? Сичко това е излязло от тяхна ръка. Ил. Блъсков, ПБ II, 38.