ПРЍГО̀ДА ж. Остар. и диал. 1. Удобство, добри условия; пригодия. Никакви пригоди нямало [в училището] .., нито столове (или що да е друго нещо) за седене на учениците. Н. Петкова, С, 124. До банята има стая за събличане. Вероятно тя е имала пригоди за почивка, но сега такова нещо не е останало. В. Кънчов, Избр. пр I, 257. Да може и сиромах чловек да добрува с това, за което мнозина царе и крале не знаяли в другочно время, когато не били еще измислени много леснини и пригоди, които сега има. Й. Груев, Лет., 1873, 181.

2. Удобен, подходящ случай; сгода. Убийството е работа, която навярно не става само наслука. Който ще стори това зло, той дълго премишлява, снове, чака първа пригода, за да убие оногова, когото деби. Лет.,1874, 172.

3. Грижа (във 2 знач.). Петровденската градушка беше минала и през чичовата Петканова нива на Трапа .. А пък другите ниви на чича Петкана бяха толкова гладни, че им трябваше голяма пригода да дадат нещо. И. Волен, ДД, 148. Любовта, почитанието и пригодите, които г-жа Ларок и дъщеря ѝ показват към тази си благородна и сиромашка съседка, наистина правят голяма почест и на двете тези жени. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 91.

4. Удоволствие. Петко и той работеше всякой ден все едно с пригода и с гореща ревност. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1900. Ако малките дарове, що им [на децата] давате, са за ядене, вий им умножавате вкусът за пригода, що требува само да страдат. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. I, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)