ПРИГО̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Обикн. с предл. з а. Качество на пригоден. Характерът на работата на един механизъм .. и пригодността му за кинематографични цели се определят от неговите характеристики. Й. Венов и др., К, 45. В мелиорациите от механичния състав се съди за пригодността на почвите за фундиране и изграждане на съоръженията. П. Боянов, П, 231. Император Константин, фактически наложил новата официална религия, отчита именно държавната ѝ пригодност в условията на един зреещ феодален сепаратизъм. М. Абаджиев, Ф, 142.