ПРИГОДЯ̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пригодявам и от пригодявам се; пригаждане. Той започна работата по пригодяването на жилището за други цели. Дем., 2002, бр. 69, 14. Тая преднина .. сполучи си я Борковски със своето лично пригодяване на Хюсни паша и него затвориха в „долнята тъмница“, в една засебна стаичка. Св. Миларов, СЦТ, 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)