ПРИГРАНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира, разположен е близо до граница; крайграничен. Археологическите разкопки в последно време показват, че наистина в приграничните райони се заселва прабългарско и .. славянско население. С, 2006, бр. 4761 [еа]. Белгийската армия изоставя своите укрепени пригранични рубежи и отстъпва на запад. ВИС, 2004, кн. 2 [еа]. // Който става, извършва се близо да граница. Приграничните сражения .. имат катастрофален резултат за Червената армия. ВИС, 2005, кн. 1 [еа].
2. За човек — който живее в местност, разположена близо до граница; крайграничен. В същото време Израел води своя „война с ниска интензивност“ срещу арабски отряди, атакуващи приграничното население. ВИС, 2005, кн. З [еа]. Пригранични жители.