ПРИГЪРМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пригърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пригърмя̀л, -а, -о, мн. пригърмѐли, св., непрех. 1. Изгърмявам с огнестрелно оръжие изведнъж и за кратко. Ще я [момата] срещне он на кладенеца, ще ѝ вземе китката, ще я втъкне на гуглата, па отлети като вран кон из върболяка и пригърми с пищоло, та доловете ехтят. Eлин Пелин, Съч. V, 91. От миналата нощ боят не е стихвал .. — Ще се държим докрай, ако ни е писано тук да свършим, няма що. Къде пригърмяха преди половин час? — сочеше той на изток в тъмнината. В. Нешков, Н, 186.
2. За огнестрелно оръжие — изгърмявам изведнъж и за кратко. Ненадейно в нощната тишина пригърмяха пушки.
3. Рядко. За облак и под. — изведнъж произвеждам гръм, гръмотевица. Сака юнак да се бори / .. Дочул бе го тъмен облак, / като дочу и пригърме, / па пригърме и притреще. Нар. пес., СбВСтТ, 14.
4. Само безл. пригърмява, пригърми. Започва изведнъж да гърми, да се чува гръм, гръмотевица. Още не бяхме стигнали хижата, когато пригърмя и след малко заваля пороен дъжд.