ПРИДА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от придавам и от придавам се. Всеки един от тия господари .. беше прибавил, изменил, прекроил отвътре и вън по нещо в палата, ръководен само от временната нужда или личния си вкус за придаване повече блясък на зданието. Ив. Вазов, Съч. XIV, 36. Конфискувани са всички тъпани и гайди из страната за придаване по-тържествен вид на конгреса. Хр. Смирненски, Съч. III, 50.


Източник: Речник на българския език (онлайн)