ПРИДА̀ВКА ж. 1. Разг. Нещо придадено, добавено, обикн. като подарък към купеното. — Колко ще ми вземеш за тоя бут? .. — Два гроша. — Ама заедно с наплювците ли? — Тях придавка ти ги давам. Т. Харманджиев, КЕД, 167. — Брей — казахме си ние, — какво ли се продава? .. А може би се продава трикрилен гардероб с две табуретки и едно огледало придавка? Ст, 1960, бр. 727, 2.
2. Диал. Допълнителни дарове, които се дават от младоженците на кумовете след сватбата. След няколко дни кумът .. покани младоженците на гостба. На тая гостба последните донесоха на кума и на кумицата и други още дарове, .., които се наричат: „придавка“. СбКШ, кн. 3, 102.