ПРИДА̀ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е придатък към нещо. Напоследък учените успяха да получат от придатъчната жлеза на главния мозък (хипофизата) на спящи зимен сън бозайници особен извлек. Ако той бъде впръснат в тяло на животни, които обикновено нямат зимен сън, предизвиква появата му. К, 1972, кн. 6, 40. Придатъчно образувание.
2. Бот. За корени и пъпки — който е развит на несвойствено, необичайно за него място; добавен, адвентивен. Бял оман .. Многогодишно тревисто растение с дълго, месесто, разклонено тъмнокафяво коренище, .., от което излизат малко на брой .. придатъчни корени. Б. Китанов, РСБ, 80. Придатъчните пъпки се образуват по корена, стъблото или листата на растението.