ПРИДВА̀РЯМ, -яш, несв.; придво̀ря, -иш, св., прех. Диал. Помагам да се сгодят момък и мома, придумвам млади да се вземат; сватосвам, дворя. — Добро ле, добро момиче, / я да ме, Добро, придвориш / с някоя ваша махленка! / — Байко ле, бачо Иване, / че с коя да те придворя! / Една Еринка имахме / и нея снощи годихме! Нар. пес., Б. Ангелов и др., ОСХ [еа]. Иван на Мара думаше: / — Маро льо, вакла батюва, / я придвори ме, Маро льо, / там за вашето комшийче. Нар. пес., М. Арнаудов, БНП I [еа]. придварям се, придворя се страд.