ПРИДЍРВАМ, -аш, несв.; придѝря, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. и (рядко) прех. Само несв. Разг. Имам големи изисквания, претенции към някого или нещо, проявявам голяма взискателност към някого или нещо; придирям. Дъщеря им можеше и неомъжена да си остане — за срам на целия им род .. Кръстю и жена му решиха да пратят за малкия син на Цвятко Грозев .. Цвятко не беше състоятелен човек, но кой през тия времена можеше дотолкова да придирва! Г. Караславов, ОХ, 397. През тия няколко дни Богдан се промени, беше станал по-разговорчив и не придирваше много на дружината си. К. Петканов, Избр. съч., 209. — Трябва да се изкъпя — каза асистентът с бледа усмивка. — Да изтрезнея... А вие не ми придирвайте. Ем. Манов, БГ, 136. — Олеле, Лисо, пусни ме! — примоли се прасето. — Причерняло ми е от глад! .. — Ех, не си ми по вкуса, ама... няма да придирвам много. П. Бобев, ГЕ, 96. Скопосната му майка нищо не придирва; феса го нямало, пари нямало, тя и не попитва кое накъде е останало; благодари са само на това, че синът ѝ дошел със здрава глава. Ил. Блъсков, ПБ I, 28.
2. Непрех. и прех. Само несв. Диал. Следя действията, постъпките на някого и изисквам от него да отговаря за тях; придирям, придирям се. — Ако ли земете сички из къщи да ми ставате чорбаджии и да ми придирвате де ходя и какво правя, какво ям и какво пия, отсега ви казвам, че за вас нищо ваше няма, сичко е мое. Ил. Блъсков, ПБ I, 91. — Едирненският владика си дал оставката, за да не му придирват лошите работи, които е правил. Г, 1863, бр. 3, 18.
3. Прех. Остар. Проучвам, изследвам; придирям. В Гериловский предел има знамянити остатки старобългарски, развалини от стари крепости .. Нъ кой да ги придири? Смей ли някой си българин да са осъди в таковое за наша древност полезно дело? Г. С. Раковски, ГП, 182. Нека видим сега доколко отговарят на тези нужди сяка от употребяваните сега у славянските народи писмени системи. С тази цел ний ще придирим частно и на дребно сичките славянски азбуки, една подир друга. Ч, 1875, кн. 5, 203. Понеже ся е разнесла мълва, дочул е и паша за това и абие е съставил комисия, за да придири тая работа. БДн, 1857, бр. 10, 37.
4. Прех. Остар. Претърсвам, обискирам; придирям. Запечата [полицията] вратата на спалнята; после залови да придирва и другите стаи. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 5. Около полунощ явило ся е, че в една улица са подозрителна лица, и полиция тутакси затвори тамо много люде и почне да придирва тамошная здания. БДн, 1857, бр. 2, 7. придирвам се, придиря се страд. придирва се безл. от придирвам в 1 и 2 знач. — Все ще излъжем някой горнобродчанин, че си мома още — пък и за имотна невяста не се чак толкова придирва. П. Спасов, ГЛЗЗ, 38-39. — То няма да ви гостя кой знае какво, че и аз цял ден съм се трепала на този пусти харман .. — В това работно време, како, на яденето много-много не се придирва. Г. Караславов, С, 7. придирвам си взаим. от придирвам в 1 и 2 знач. Детският бой не приличаше на бой с пъдарска тояга, бащите го вземаха за хлапашка закачка и не си придирваха. И. Петров, ПР, 67. — Още ли се сърдите? Хайде деее, между колеги се случват такива работи, няма да си придирваме, я? Без кавга няма приятелство. Ем. Манов, ДР, 292.