ПРИДИРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Придирчив. В отношение на титлата Михалаки беше твърде придирлив. Ив. Вазов, Съч. XXII, 50. Попът бил много придирлив: искал от клисаря да работи по цял ден, не му давал да си почине, нито да се нахрани както трябва. Н. Райнов, ПЦС [еа].