ПРИДОБЍВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от придобивам1 и от придобивам се. Престъпно придобиване на имущество има и когато длъжностно лице, на което е поверено да пази или управлява обществени или частни пари, вещи и други ценности, ги присвоява. Мор. пр VIII кл, 99. Университетът е сред най-старите и представителни институции на съвремието, място за придобиване, съхранение и развитие на универсално знание. Р. Спасов, КИВ [еа]. Загубата на града Пловдив се отплати скоро с придобиването на пограничното укрепение Копсис. Т. Шишков, ИБН, 244.
ПРИДОБЍВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от придобивам2; раждане, добиване2.