ПРИДОБЍТЪК, мн. няма, м. Остар. Придобивка (във 2 знач.), печалба. Тая сполука е един голям придобитък за нас. Знан., 1875, бр. 20-21, 331. Служаха на корист повече на Гърция, защото пълнеха с пари касите на гърците и фърляха българите вън от материалния придобитък. Б. Димитров, Я I (превод), 118. Там разпродадох по-голямата си част от стоката с добър придобитък. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1908.
— Друга форма: п р и д о б ѝ т о к.