ПРИДОБЍТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Доходен, доходоносен. Като притурим още любовта на холандеца към придобитъчната деятелност и към свободата, ние ще имаме целий характер на холандеца пред ума си. Т. Икономов, Ч, 93. Главните им [на наемниците] сборни места били Коринт и носът Тинарон; тука сякога са скитали празни воини като чакали наематели за някое придобитъчно предприятие. Н. Михайловски, РВИ, 157-158.

— Друга форма: п р и д о б ѝ т о ч е н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)