ПРИДРУЖА̀ВАМ, -аш, несв.; придружа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Вървя, пътувам или отивам някъде с някого, за да му правя компания, да го пазя, да съм му в услуга и др.; съпровождам, съпътствам. — Аз ходех на лов с баща си. Разбира си, не стрелях, само ходех с него, придружавах го. Ив. Сарандев, ЕС, 26. Вечер или късно нощем, когато [кметът] се прибираше у дома си, винаги го придружаваха двама пъдари или пазванти. Г. Караславов, ОХ, 465. Мадам Агата беше дошла в Париж да поднови тоалетите си, а съпругът ѝ я придружаваше, за да наслади остарелите си очи в „Мулен руж“ и другите увеселителни заведения. П. Спасов, ХлХ, 16. — Да бяхме дошли да те придружим до дома, че сама в тая тясна уличка не чини, каза една от другарките ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 24. — Аз ще дойда с тебе, ще те придружа и ще те изпроводя до вапора, дето вече ще се простим. Ил. Блъсков, ПБ III, 79. ● Обр. — Вред ме придружаваше едно чувство на вина. Масовите грешки са най-леки и най-леко забравими. Бл. Димитрова, ПКС, 113. Татко, твоят спомен мили, образ честни / придружават ме в света лъжовния! Ив. Вазов, Съч. III, 151.
2. Прен. Прех. С друго същ. с предл. с. Правя някакво движение, жест, мимика и под. заедно, едновременно с нещо, което казвам, пея и под. с цел да го подсиля, да го подчертая, да му придам изразителност; съпровождам. Рядко той казваше някоя дума, без да я придружи с някой жест или особен израз на лицето си. Й. Йовков, Ж 1945, 23. Докторът придружи думите си с нова зловеща усмивка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 109. Каменов седнал в известното Кънчево кафене, .., заобиколен от неколцина приятели и с един разпален тон нещо говори, като придружава речта си с необикновени телодвижения. Т. Влайков, Мис., 1985, кн. 1, 30. Странствующите певци .. били драги гости на пиршествата и на празненствата на древна Гърция. Пеенето си те придружавали със звуковете на седмиструнната лира или китара. Н. Михайловски, РВИ (превод), 67.
3. Прен. За действие, явление, събитие и др. — съществувам, съм, проявявам се заедно, едновременно с някакво друго действие, явление, събитие и др., често като следствие, последица от него; съпътствам, съпровождам. Дядо Колю се помъчи да стане, но счупеният му крак беше слаб, та преди да се изправи, той се повали втори път в локвата. Повторен шумен смях придружи и това му падане. М. Георгиев, Избр. разк., 187. В главата ѝ рукнаха и нахлуха .. ония тъжни мисли и недалечни възпоминания, които толкова често придружаваха в нейната самотия дрънливото пеене на чекръка и които секи път пълнеха сърцето ѝ със жалба и мъка. Т. Влайков, Съч. II, 151-152. По едно време машалите осветлиха една зловеща гледка: двайсетина български глави се захилиха на прътове, забучени около шатъра! Това зрелище придружаваше всички подобни пиршества. Ив. Вазов, Съч. XIV, 106. Побой, фалшификации, насилия .. — всичко това и още много друго, което винаги досега е придружавало изборите, придружава ги и тоз път. Г. Кирков, Избр. пр I, 32. Сичките условия и знакове, които са придружавали и указвали паданието на сяко тираническо правителство, днес ги има в Турско. НБ, 1877, бр. 63, 245. Гадене и световъртеж придружават сътресението на мозъка.
4. Към нещо (текст, рисунка и под.) прибавям, добавям друго обикн. като допълнение, коментар, илюстрация. Понеже искам да придружа с някои исторически бележки драмата си „Към пропаст“, .., обръщам се към Вас с молба да ми дадете някои сведения, понеже добре сте проучили епохата на последните двама български царе. Ив. Вазов, НПис., 81. С голяма вещина той подбра хубави наши народни песни за английски превод, който придружи с прекрасна статия за българската народна песен. БР, 1931, кн. 6, 182. Румънският художник е придружил впечатленията си с автошарж на цяла страница. Ив. Коларов, Е, 27. Стенописите са придружени с български надписи. Ст. Михайлов, БС, 100. — Струва ми се необходимо да придружа този текст с обяснение. ДП, 2002, кн. 49 [еа].
5. Прех. и непрех. Диал. Присъединявам се към някого, като върша, извършвам нещо заедно с него. Други път пък ще се съгласи и седне на паралията да ни придружи. Т. Влайков, Съч. II, 290. Младата невеста се засмя. Гордо, надменно прозвуча смехът ѝ. Ей тъй, само за да ѝ придружат, засмяха се и други жени. К. Петканов, БД, 68. Седни да мя придружиш на яденето. Н. Геров, РБЯ IV, 270. — Стоене, мило мамино, / .. / иди го, [любето си] мама, придружи, / да не играе самичко, / че му се смеят хората. Нар. пес., СбВС, 496.
6. Прех. и непрех. Диал. Пригласям. Марко подкара някаква черковна песен с пискливия си глас. Дядката го придружи със сладкия си тенор. Елин Пелин, Съч. I, 23-24. Увлече се от неговото пеене и най-после и сам викна, та придружи своя приятел и съученик. Т. Влайков, Съч. III, 30. Докато мислеше за речта си, Гороломов придружаваше на псалта и поглеждаше назад. Й. Йовков, ПГ, 154. Невенка не чака да я подканят, .., запя .. Момите помагачки ѝ придружиха. К. Петканов, ОБ, 140. придружавам се, придружа се страд. Сега същата планина не ми се видя така страшна, както тогава, защото се придружавах от 100 юнаци, изпитани бойци в революцията. Т. Николов, СММ [еа]. Почина запасният фелдфебел Гичо Стафунски .. Бива ли да се не почете паметта му и да му се не придружат останките? Чудомир, Избр. пр, 123. Дон Карлос днес премина от Русчук през нашия град. Той се придружава от някои свои приятели. НБ, 1877, бр. 60, 236.
ПРИДРУЖА̀ВАМ СЕ несв.; придружа̀ се св., непрех. 1. С предл. с. За действие, явление, събитие и др. — съществувам, съм, проявявам се или се извършвам заедно, едновременно с някакво друго действие, явление, събитие и др., често като причина за неговото пораждане; съпътствам се, съпровождам се. Всяко химично явление се придружава с отделяне или поглъщане на енергия. Хим. VII кл, 1950, 43. Фиброза на панкреаса. Това е друга рядко срещана болест .. тя се различава от целиакията по това, че се придружава с упорита кашлица и бронхит, които се появяват още в първите месеци след раждане. Р. Паунова, ГБД (превод) [еа]. Всяка война се придружава с болести, глад и разрушения.
2. Остар. С предл. с, н а, к ъ м. Присъединявам се към някого или нещо. Той реши да се опита да придума ханджият да прати за Бяла черкова някого от синовете си утре; син му бил могъл да се придружи за безопасност към някой случаен пътник турчин, понеже утре беше пазарен ден. Ив. Вазов, Събр. съч. XIII, 1977 [еа]. Когато попитахме старият войвода, ще ли да се придружи с нашата чета, то той ни отговори, че не ще. П. Хитов, МП, 55. След малко Джевдет и другарят му прегазиха Янтра .. и се придружиха с другите си другари, що идеха край реката. Ц. Гинчев, ГК, 224. Който се не придружи на тази велика и последня борба, ще се накаже със смърт като предател. НБ, 1876, бр. 9, 35. Игнатиев имаше вече някои привърженци, на които беше лесно да се придружат привърженците на Аали паша, та да съставят доста силна „умерена“ партия. Св. Миларов, Н, 1883, кн. 2, 147.