ПРИДРУЖЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който придружава, съпровожда някого. Идваха още рано сутринта .. сурвакарчетата — децата на роднини и близки — по-големите сами, а по-малките с придружител. Т. Влайков, СбЦГМГ, 324. Борис и придружителят му се изкачиха на втория етаж, където бяха княжеските покои. А. Гуляшки, ЗВ, 56. Министърът и неговият придружител се спуснаха през Александровската градина за по-направо. В. Геновска, СГ, 389. На другия ден придружителите си заминаха, оставяйки дъщери и сестри на новото място. Д. Фучеджиев, Р, 105.