ПРИДРЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; придръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. придръ̀пнат, св., прех. Придърпвам. — Хей, сине Данилов! — провикна се Мандалей, като придръпваше към себе си юздите на халите [конете]. — За тебе аз съм готов да мина през огън и вода. А. Гуляшки, ЗВ, 309. Дамянова хлопна вратата и затропа по стъпалата, като придръпваше нагоре дългата си рокля. О. Василев, ЖБ, 119. При името на болярина Радомир Велислава погледна към баща си. .. Тя придръпна булото да скрие смущението си. М. Смилова, ДСВ, 13. Собственикът на лодката я придръпва с въжето и ни помага да се качим. Б. Райнов, ГН, 233. Той придръпна стола си към малкото писалище, отмести таблата с кафето, подпря лакът. Ст. Дичев, ЗС II, 160. придръпвам се, придръпна се страд.
ПРИДРЪ̀ПВАМ СЕ несв.; придръ̀пна се св., непрех. Придърпвам се. Музикантите посвириха малко и щом кумът им даде знак, те замлъкнаха и се придръпнаха към софрата. Г. Караславов, С, 101. Катерина неочаквано изправи глава, придръпна се към стената. Д. Талев, ЖС, 386. Уплаших се — той е луд, помислих, и се придръпнах навътре в купето. Й. Гешев, ВТ, 5. — Седни, ако ти е воля, — богомилът се придръпна и направи място за двамата на затопления камък. М. Смилова, ДСВ, 235.