ПРЍЖИВЕ нареч. Докато човек е още жив, през живота му. Който приживе добрини е правил, право в рая отива, в небесните градини да добрува. Г. Марковски, СК, 92-93. Лъжите, които бе разпръсквал приживе, .., продължаваха да отекват като ехо и след жалката му кончина. А. Христофоров, А, 233. Царствующий княз може още приживе да назначи тримата регенти, ако наследникът на престола е непълновръстен. ПОУ, 7. Когато бащата разделя имота си приживе, остава нещо и за себе си, което след смъртта му или всите братя делят си го, .., или остава на едного от тях. СБНУКШ ч. III, кн. 7, 248.


Източник: Речник на българския език (онлайн)