ПРИЖЍЖАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. За слънце — пека силно; прежурям. Слънцето прижижаше силно, а реката сякаш беше спряла под сянката на върбите и не шаваше. Елин Пелин, Съч. II, 77.
2. Само безл. прижижа. Пече силно; прежуря. Пък времето душно. Прижижа на дъжд. Елин Пелин, Събр. съч. III, 1977 [еа].