ПРЍЗИВНО нареч. С призив1, зов. Камбаните на новите храмове .. призивно звъняха и сякаш възнасяха благодарствени псалми към небето на звучния славянски език. А. Гуляшки, ЗВ, 79. Откъм ниската каменна сграда свиреше призивно рог. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 368. Апаратът млъкваше минута, две, после пак почваше да чука, нервно, призивно, сякаш викаше някого. Й. Радичков, ГП, 9. Гласът му звучеше призивно и бодро като войнишка тръба. П. Незнакомов, СНП, 180.