ПРИЗНА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. ед. Зачитане на мястото, положението на някого или нещо някъде, в някаква област или на качествата, заслугите на някого или нещо; признаване. Доверието, което Раковски и Хитов оказват на младия четник, е извънредно голямо .. и е явно признание на достойнствата на Левски. Ив. Унджиев, ВЛ, 76. Той се надсмива над големите титли и имена, с които дребни държавници се кичат, надсмива се и върху техните претенции за признание на заслугите и титлите им. Б. Ангелов, ЛС, 236.
2. Обикн. ед. Приемане, обявяване на някого за законен, легитимен в някаква функция, длъжност, положение или на нещо за законно, действително или валидно за определена цел; признаване. Кадар започва да действа веднага. Той се възползва от умерената позиция на Ищван Доби, председател на Президентския съвет, и издейства официалното признание на правителството си. И. Баева, ИЕС, 282. — Съгласете се, че правителството мъчно би получило международно признание, ако в същото време покровителствува една такава българска армия. Ст. Дичев, ЗС I, 382. Преживяла два века на възход, българската нация получава признание и от Османската империя през 1870 г., когато Високата порта начертава границите на Българската екзархия. Ив. Стоянов, ИБВ [еа]. Москва още веднъж потвърди привързаността си към политиката за „единен Китай“, което означава признание на Тайван като неразделна част от Китай. Кап, 2006, бр. 12 [еа].
3. Изявление, с което се признава някакъв факт, постъпка или провинение. — Аз имам една цел само в живота: да спечеля пари. Стремски зяпна от това цинично признание. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 140. — Как мислиш, дали ще ги осъдят? — Признания не са правили. Скърпено им е едно обвинение, колкото да оправдаят задържането и пердаха. Г. Караславов, СИ, 261. При втория разпит пак се опита да извърта. Когато обаче я изправихме на очна ставка със Стоев, тя разбра, че той е направил пълни признания. Й. Демирев и др., ОС, 101. Турското правосъдие отдава най-голямо значение на личното признание на виновния. С, 1872, бр. 39, 305. Признанията на подсъдимия са изтръгнати с насилствени методи. // Такова изявление, представено в писмена форма. Тези хора ще бъдат подложени на зверски изтезания, докато подпишат признание за несъществуваща конспирация. Д. Димов, Т, 306. // Изявление, с което се признават, разкриват любовни чувства към някого. Плашеше я любовното признание на Калинко, но дълбоко в душата си искаше да го чуе. И. Петров, НЛ, 231. — Струваше ми се, че бих дала всичко да го видя унизен или безпомощен пред коя да е жена. Една вечер изпитах желание да почна лоша игра и му направих същинско любовно признание. Д. Димов, Съч. І, 102. Признание в любов.
4. Само ед. Положение, при което някой е обществено ценен, уважаван за заслугите, постиженията или достойнствата си. Толкова много труд, толкова безсънни нощи и все още никакво признание, никакво внимание от страна на критиката. Д. Калфов, Избр. разк., 91. Отпъди лошите си мисли и предположения. Все пак щеше да се играе пиеса на негов брат, който дочака признание. М. Грубешлиева, ПИУ, 250. За председател е бил държан в течение на години Марин Дринов, човек на строгата научна мисъл, учен с признание в славянския свят и искрен радетел на народната просвета. М. Арнаудов, БКД, 274. Още приживе неговите [на Левски] идеи и неговото дело получиха всеобщо признание. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. В окопите, небето и морето воините заслужиха признание за труда си. БА, 2003, бр. 15695, 5. Обществено признание.
5. Признателност, благодарност. Изпълних нареждането му. Откровено казано, чувствах се разочарован от държанието му. Беше изслушал разказа ми, без да каже нито една дума. А аз си мислех, че бях заслужил поне мъничко признание. В. Радков Избр. пр І (превод) [еа]. — Отсега нататък ще правя всичко, което ми кажеш. .. Той вдигна поглед към мен — поглед, изпълнен с признание. Почувствах се неудобно. Д. Дончева, ТС (превод) [еа]. — Никой не може да ни спре. Аз ще вървя пръв, с ваше позволение — обърна се той към двамата водачи. Те се спогледаха и Алвар прочете в този поглед признание. С. Миланова, ЛАР (превод) [еа].