ПРИЗНА̀Т, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от призная като прил. Който има обществено признание, утвърдил се е в обществото с качествата си, заслугите си; изявен. Мирон бе сложил заглавие на своите произведения „Отхвърлени стихове“, защото му ги бяха върнали от литературните списания. Той дори се гордееше с това, че не е признат и печатан поет. Бл. Димитрова, ПКС, 51. Алфред Коен беше станал признат майстор в занаята. П. Спасов, ХлХ, 335. Той [Кусев] бил станал признат водач на младите и с настойчивостта си успял да се наложи на градските първенци. К. Странджев, ЖБ, 10-11. Двама от най-видните членове на румънския комитет .. влизат в преговори с Раковски, признатия вожд на българската революционна емиграция. Ив. Унджиев, ВЛ, 67-68. Признат талант. Признат авторитет.