ПРИЗОВА̀ВАМ, -аш, несв.; призова̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Устно, писмено или по друг начин съобщавам или нареждам на някого да дойде, да се яви, да се представи някъде с някаква цел; повиквам. — Но как може да го няма, когато правосъдието го призовава, — ядосва се съдията и излива гнева си върху зелената маса с един юмручен удар. Хр. Радевски, Избр. пр III, 61. Двамата от другарите ни ги нямаше още никакви. .. Изгърмехме няколко пъти и свирнахме с рога да ги призовем. З. Стоянов, ЗБВ III, 96-97. Ходжата призоваваше правоверните на втора утринна молитва. А. Христофоров, А, 347-348. Събранието може да призовава министрите и комисарите да дойдат в заседание, за да дават потребните сведения и разяснения. ПУС, 16. Тогаз при себе вожда призова ма / и кат тръгнахме, скоро от брегът / качихме се на канара голяма. К. Величков, Ад (превод), 156.
2. Книж. Виквам, назовавам някого, обикн. по име, за да се обади, да отговори; извиквам, повиквам. Облак стрели в един миг ни обсипа. В същото време, сред шума, някой ме призова. Бе неговият [на варварина] глас. Ст. Загорчинов, ЛСС, 70. Току-що наближи плевника, чу се, че някой се окашля зад плета .. След малко чу се и глас — призова го някой по име: — Петре, хей, ти ли си? Я виж! Аз мислех, че ти вече си отишел на оня свят. Ц. Церковски, Съч. III, 114. „Честитий едвам след смъртта се познава.“ Тия именно думи той [цар Крез] си спомнил, вече застрашен от диханието на огнената смърт, и трикратно призовал мъдреца по име. БР, 1931, кн. 6, 209. Сам скача на нея [водата], между грозните вълми, призовава и мене по имя и задава ми сърце, за да го последвам. Д. Попов, СбРС (превод), 49.
3. Прех. Обикн. с друго същ. с предл. к ъ м, н а, з а или със следв. изр. със съюз д а. Обръщам се към някого с настойчиво искане за нещо, отправям призив, апел за нещо; апелирам, зова. Ходжата призоваваше правоверните да се съберат под свещеното знаме на пророка, за да спечелят с мъжество и безстрашие най-голямата награда за всеки мюсюлманин ..: вечно блаженство в задгробния живот. Д. Талев, ПК, 618-619. — Кръстя те и те призовавам: „Востани, юначе! Кроткият те осенява с милостта си!“ — извика неочаквано богомолецът. Ст. Загорчинов, ДП, 467. — Много е трудно в такива моменти човек да запази самообладание, но въпреки всичко аз ви призовавам към разум. Б. Балабанов, Избр. п II, 70. Зои била ли е мислила на всичко това и няма ли и тя да се разколебае, когато майка ѝ я призове да се откаже от една любов, която оскърбява честта на семейството ѝ? К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 746. Ний ще призовем и уже призоваваме на помощ не само нашите трудолюбиви учени, но и по-благосостоятелните наши патриоти. Ч, 1870, бр. 1, 6. Призовавам за справедливост. Δ Призовавам за откровеност. Δ Призовавам за борба. Δ Призовавам за спокойствие. Δ Призовавам за по-голяма дисциплина.
4. Книж. Искам нещо, моля да получа нещо (обикн. благословия, благодат и др.), като се обръщам към висша сила. Тогава митрополит Климент Браницки стана и като призова Божието благословение въз делото на Събранието, каза една дълга реч върху значението на днешния политически акт. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 178. За да стегне дисциплината, отец Ередиа събра низшия персонал и призова върху изменниците Божия гняв и вечните мъки на ада. Д. Димов, ОД, 226. По предложението на Волова отварянето на събранието трябало да са предшествува от един водосвят или литургия, за да призовем Божията благодат в своите действия. З. Стоянов, ЗБВ I, 423. Папата казва едно кратко словце, три пъти благославя народа и си дига ръцете нагоре, като да призовава Божията благодат върху своето благословение. Т. Икономов, ЧПГ, 87.
5. Диал. Каня, поканвам някого някъде, за нещо; виквам, извиквам, повиквам, позовавам. Обичаха го, честяха го, призоваваха го често на гости. Ил. Блъсков, ДБ, 21. — Призовавам ви на сватбата си в къщата на вдовицата Фани. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 77. Един чиляк рекъл на жена си: “Имам енни волове, шъ ги заколя на курбан и шъ призова комшиите и роднините". Нар. прик., СбНУ ХХХVI, 100. призовавам се, призова се страд. На процесите по правило като свидетели се призоваваха началниците на областните полицейски управления. П. Илиев, ЛВ, 112. Тя [комисията] написа и прокламацията към българския народ, с която тоя последният са призоваваше на въстание. З. Стоянов, ЗБВ I, 446. Звоните и клепалата са въведени да ся призовават верните на богослужение. З. Петров и др., ЧБ (превод), 52.