ПРИЗОВА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от призовавам и от призовавам се. Той си обясни съвсем просто призоваването му в полицията. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 123. Делата се движат нормално, съобразно организацията за призоваване на лицата, които дават показания. БА, 2001, бр. 15082, 6. На този етап обаче не се очертават искания нито за смяна на председателя и заместниците му, нито за призоваване на колеги да напуснат групата. С, 2004, бр. 3967 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)