ПРИЗЬО̀Р м. Победител, носител на приз в състезание, конкурс и под. Всички — и състезатели, и публика са на официалната трибуна. Следват овации за призьорите и бурни аплодисменти за шампионите. ЛР, 2003, бр. 192, 6. Един месец специализация в Лондон ще спечели призьорът в обявения вчера конкурс за семейни лекари „Млад медик“. Дем., 2001, бр. 192, 6. Те са участници и призьори в многобройни конкурси за латиноамерикански и стандартни танци. БА, 2003, бр. 15656, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)