ПРИКАЗА̀НИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Разказ; приказвание. Притча е едно иносказателно изречение или приказание, употребено за предавание на някое нравствено или духовно учение. КТЕМ, 244. Разграбили и пленили града с такова варварство и нечестие, що само приказанието му прави человека да му настръхне козината. БКн, 1859, кн. 2, 298. И ся хвърлила от стълпа долу в реката, за да избегне от злото употребление, което би можели да ѝ сторят ония варварски войни. Това е, вкратце, печалното приказание на историците за него ден. Г. Кръстевич, ИБ, 394.
ПРИКАЗА̀НИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Заповед; прика̀з. Дочо смяташе, че кметът .. може и трябва да се подчинява само на прякото си началство, от което и получава и нужните приказания. Т. Влайков, Съч. III, 111. Царският джелатин стоял с брадвата в ръка и очаквал султанското приказание. Л. Каравелов, Съч. V, 178-179. По приказанието на Магелана двама диваци биле хванати насила и доведени на кораба. Знан., 1875, бр. 18, 285.
— Рус. приказание. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.