ПРЍКАЗНИЦА ж. Остар. и диал. Приказка (в 1-4 знач.); прѝказ. И разказвам им приказницата за страшната ламя, дето я бях чул от байко. Т. Влайков, Пр I, 51. Нашите събиратели не внимават при изпълнението на своите обязаности и доволно често записват песните така, чегато тие им са биле разказвани като приказница. Знан., 1875, бр. 15, 240. — Тия приказници за някаква любов ги разправяй на гламавите. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 172. — Не чуеш ли какви приказници са са разпръснале за него? Л. Каравелов, Съч. II, 116.