ПРЍКАЗНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от приказен. Към обед слънцето пробива, разпръсва, изпарява мъглата .. Цветовете стават истински, приказността изчезва, с нея заедно изчезва и красотата, защото сега бреговете са черни и пусти. П. Спасов, ХлХ, 303. Създава [артистката] жив, затрогващ художествен образ: лирически тон, отмерена игра, нежност, приказност в настроението. Н. Лилиев, Съч. III, 399. „Еленово царство“ не е само една обикновена приказка — в нея са заложени много по-значителни идеи и ако се тръгне само по линията на една подчертана приказност в образи и събития, много от тези идеи биха отстъпили на заден план. ЛФ, 1958, бр. 48, 3.