ПРИКА̀ЗУВАМ, -аш, несв.; прика̀жа, -еш, мин. св. прика̀зах, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Приказвам. Лъв знаял, че Крум не може да търпи, требува и той самичък да иде на отряденото място, дето ще приказуват за мира. Др. Цанков, КБИ, 30. Като се сбират двете войски наедно, Петър Делян фанал да им приказува така: „Аз турям короната до краката ви: ви сами си изберете един господар“. М 1857, 108. Имаше [баща ми] обичай да ни приказува по някоя басня, за да ни приспива. ВУХБ (превод), 48. Приказуват, па въздишат / и всичко изреждат, / и учудени се гледат / и не се наглеждат. Ив. Вазов, Съч. IV, 98. приказувам се, прикажа се страд. За него [пашата] се приказуват различни анекдоти между населението. Е. Каранов, РБ, 164. приказувам си, прикажа си възвр. и взаим. приказува се, прикаже се безл. Па извади остра сабля, / .. / та изсечи всичка сватба, / .. / да са повни, приказува / как кумува Крали Марко. Нар. пес., СбНУ ХVI, 10.
ПРИКА̀ЗУВАМ СЕ несв.; прика̀жа се св., непрех. Остар. и диал. Приказвам се.